BestaMed is the partner you can trust

Само шест европейски държави имат забранителни списъци за износ на лекарства

  • Home
  • /
  • Latest news
  • /
  • Само шест европейски държави имат забранителни списъци за износ на лекарства
30 Nov -0001

Само шест европейски държави имат забранителни списъци за износ на лекарства

Освен че се изнасят медикаменти, в България се внасят 107 продукта с по-ниски цени и така цените в аптеките са паднали.

Само шест европейски държави имат забранителни списъци за паралелен износ на лекарства към други страни членки, където те са с по-високи цени, а две от тях се разследват от Европейската комисия за нарушаване на принципа за свободно движение на стоки. Вместо да се правят забранителни списъци, трябва да се ускори процедурата по бърз внос на липсващи лекарства, съобщи Хайнц Кобелт, директор по европейските въпроси в Европейската асоциация на еврофармацевтичните компании. В асоциацията членуват 24 държави и над 100 компании, които се занимават с паралелна търговия – купуват медикаменти от държави, в които те са по-евтини, преопаковат ги и ги продават в други страни членки, където те са по-скъпи. Този тип търговия се насърчава от ЕК като инструмент за намаляване на цените на лекарствата.

В момента и българските здравни власти са предложили в проектозакона за лекарствата поправка, според която ще се създаде забранителен списък за износ на дефицитни медикаменти. Текстът е между първо и второ четене в здравната комисия в парламента. В момента паралелният износ на лекарства е около 200-250 млн. лв., като в тази сума влизат само доставките на официалните износители. Отделно от това съществува нелегален пазар, който вероятно достига 100 млн. лв. и с който институциите се опитват да се борят.

Кой има забрана?

Обикновено държавите, в които има забранителни списъци, са тези, които настояват на територията им производителите да продават на най-ниските цени в Европа. По този начин цената става привлекателна за търговците, които изнасят лекарствата в държави с по-висока цена.

Една от тези държави е Испания, в която забранителният списък съдържа 20 продукта. В Румъния също има забрана за износ на 1000 лекарства, но пък те не се изнасят така или иначе.

В Португалия списъкът съдържа 20 лекарства, но има система, която проследява в реално време дали количества са достатъчни и ако няма проблем, експортът е разрешен.
От Гърция е забранено да се изнасят ваксини.
Двете държави, които имат проблем с Европейската комисия, са Полша и Словакия. В Полша има дълъг списък със забранени за износ лекарства, който се актуализира веднъж месечно. В Словакия пък се изисква съгласието на фармацевтичната компания производител за износ, което не съществува като изискване другаде.

"Когато страните членки се намесват на пазара, това трябва да бъде смислено и да води до решаване на липсата. Не можеш да затвориш границите заради няколко опаковки. Често причините за липси в определени държави са производствени проблеми, ценовата регулация, а не паралелната търговия", коментира Хайнц Кобелт. Той отбелязва, че размерът на паралелната търговия в ЕС е в границите на 5 млрд. евро и е такъв от много време, но едва напоследък са се появили обвинения, че паралелната търговия е причина за липса на определени лекарства. За разлика от България, в която обект на паралелна търговия са предимно скъпи, иновативни лекарства, в Западна Европа най-сериозен е проблемът с липса на генерични медикаменти (точни копия на оригиналните след изтичане на патента) и антибиотици.

Според него в законодателството трябва да се заложи механизъм за бърз паралелен внос, когато в страната липсва определен продукт.

България внася 107 евтини медикамента
Паралелният внос на лекарства съществува в България от 2011 г. и е започнал с четири лекарства, като в момента те са 107. Паралелният търговец е длъжен да преопакова лекарството, като го снабди с кутийка и листовка с надписи на български език. Освен това трябва да кандидатства да получи цена от съвета по цените и в лекарствената агенция, където да докаже, че лекарството му е еднакво с това на производителя, но е внос от друга държава.

Целият този процес по доказване и получаване на цена отнема между три и 12 месеца и трябва да се намери механизъм, за да се ускори, коментира Антон Манолев, мениджър осигуряване на качеството в "Бестамед". Той отбеляза още, че в резултат на паралелния внос цената на два вида прахчета срещу болка на българския пазар е паднала почти наполовина през последните години.

Източник: https://www.capital.bg